Миг

nezemna (Неземна)
355 1168

12 jul 2014, 23:09

Poesía » Otra

403 0 4

Поле със макове и жито

и тук таме свенлив синчец,

картината видях я през очите

на истински щастлив човек.

Прекланя се пред горската омая,

пред песента на полския щурец,

пред бисерната вечност на безкрая,

пред изтъкания от добродетели светец.

Поглъща с кожата си рая,

с очи попива простота

с сърце се радва на безкрая

със дух разказва вечността.

Събира в шепи красотата

на днешния единствен ден,

живее с радост във душата,

че диша въздуха свещен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.