12 jul 2014, 23:09

Миг 

  Poesía » Otra
462 0 4
Поле със макове и жито
и тук таме свенлив синчец,
картината видях я през очите
на истински щастлив човек.
Прекланя се пред горската омая,
пред песента на полския щурец,
пред бисерната вечност на безкрая,
пред изтъкания от добродетели светец.
Поглъща с кожата си рая,
с очи попива простота
с сърце се радва на безкрая
със дух разказва вечността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??