Миг
Поле със макове и жито
и тук таме свенлив синчец,
картината видях я през очите
на истински щастлив човек.
Прекланя се пред горската омая,
пред песента на полския щурец,
пред бисерната вечност на безкрая,
пред изтъкания от добродетели светец.
Поглъща с кожата си рая,
с очи попива простота
с сърце се радва на безкрая
със дух разказва вечността.
Събира в шепи красотата
на днешния единствен ден,
живее с радост във душата,
че диша въздуха свещен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
