12 июл. 2014 г., 23:09

Миг 

  Поэзия » Другая
402 0 4

Поле със макове и жито

и тук таме свенлив синчец,

картината видях я през очите

на истински щастлив човек.

 

Прекланя се пред горската омая,

пред песента на полския щурец,

пред бисерната вечност на безкрая,

пред изтъкания от добродетели светец.

 

Поглъща с кожата си рая,

с очи попива простота

с сърце се радва на безкрая

със дух разказва вечността.

 

Събира в шепи красотата

на днешния единствен ден,

живее с радост във душата,

че диша въздуха свещен.

© Неземна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??