14 mar 2017, 20:46

миг

397 0 1

бях студена, ледена
и ме беше страх
бях на купчина смразяващи снегове
болеше.
 
а исках да горя 
да ме запалиш 
тихо
да тлея 
да се разгарям с всеки полъх

 

исках да горя
запали ме 
и като вятъра 
ми вдъхна живот
за кратко
може би миг 

 

премина
разпали ме 
горях на клада
за кратко

 

догорях 
сега съм пепел
отново студена
вкочанена

 

бушуващият огън умира бързо 
научи ме
ти.

 

(а знаеше колко мразя студа)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Харпия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....