Mar 14, 2017, 8:46 PM

миг 

  Poetry » Love
243 0 1

бях студена, ледена
и ме беше страх
бях на купчина смразяващи снегове
болеше.
 
а исках да горя 
да ме запалиш 
тихо
да тлея 
да се разгарям с всеки полъх

 

исках да горя
запали ме 
и като вятъра 
ми вдъхна живот
за кратко
може би миг 

 

премина
разпали ме 
горях на клада
за кратко

 

догорях 
сега съм пепел
отново студена
вкочанена

 

бушуващият огън умира бързо 
научи ме
ти.

 

(а знаеше колко мразя студа)

© Харпия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??