бях студена, ледена
и ме беше страх
бях на купчина смразяващи снегове
болеше.
а исках да горя
да ме запалиш
тихо
да тлея
да се разгарям с всеки полъх
исках да горя
запали ме
и като вятъра
ми вдъхна живот
за кратко
може би миг
премина
разпали ме
горях на клада
за кратко
догорях
сега съм пепел
отново студена
вкочанена
бушуващият огън умира бързо
научи ме
ти.
(а знаеше колко мразя студа)
© Харпия All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
