миг
бях студена, ледена
и ме беше страх
бях на купчина смразяващи снегове
болеше.
а исках да горя
да ме запалиш
тихо
да тлея
да се разгарям с всеки полъх
исках да горя
запали ме
и като вятъра
ми вдъхна живот
за кратко
може би миг
премина
разпали ме
горях на клада
за кратко
догорях
сега съм пепел
отново студена
вкочанена
бушуващият огън умира бързо
научи ме
ти.
(а знаеше колко мразя студа)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Харпия Всички права запазени
