Не искам нищо!
Вече не!
Оставям нощите
сами да ме приспиват.
А раните?
На всички им простих ...
Не искам да тежат
в безкрилите ми сънища,
И нека слънцето
събуди се в очите ми
и ме залее
с багрите на утрото.
Животът миг е
между раждане и смърт ...
И аз се уча
в него да възкръсвам.
© Дочка Г Todos los derechos reservados