27.06.2019 г., 1:35 ч.

Миг 

  Поезия » Любовна
1083 6 12

Не искам нищо!

Вече не!

Оставям нощите

сами да ме приспиват.

А раните?

На всички им простих ...

Не искам да тежат

в безкрилите ми сънища,

И нека слънцето

събуди се в очите ми

и ме залее

с багрите на утрото.

Животът миг е        

между раждане и смърт ...

И аз се уча                         

в него да възкръсвам.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз ти благодаря, Албена,за топлото внимание !
  • Легна ми в сърцето стиха ти, Доче!... Благодаря ти за удоволствието!
  • Сърдечно ви благодаря, Гавраил , Марко, Станислава! Радвам се, че ме уважихте с присъствието си. Благодарности и на всички приятели, които са ме скрили в любими! Щастливо лято!
  • Поздрав!
  • Красиво и искрено !
    Поздрави !
  • Чудесен,запомнящ се финал!Миг който силно вълнува!
    Поздравление!
  • Галя, сърдечно благодаря за отношението ти към стихотворението.
    Ник ,зарадва ме присъствието ти на моята страница. Щастлива вечер.
  • Хареса ми.Подейства ми някак успокояващо.
  • Красимира, Мариана, Стойчо, сърдечно ви благодаря! Слънчев и усмихнат ден!
  • Докато слънцето душите гали
    ще има утрини и въздъх топъл...
    И вечери за обич: закопнели ще палят
    звездни гейзери с небесен вопъл!
  • И нека слънцето
    събуди се в очите ми
    и ме залее
    с багрите на утрото.
Предложения
: ??:??