Не искам нищо!
Вече не!
Оставям нощите
сами да ме приспиват.
А раните?
На всички им простих ...
Не искам да тежат
в безкрилите ми сънища,
И нека слънцето
събуди се в очите ми
и ме залее
с багрите на утрото.
Животът миг е
между раждане и смърт ...
И аз се уча
в него да възкръсвам.
© Дочка Г All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
