27 июн. 2019 г., 01:35

Миг

1.5K 6 12

Не искам нищо!

Вече не!

Оставям нощите

сами да ме приспиват.

А раните?

На всички им простих ...

Не искам да тежат

в безкрилите ми сънища,

И нека слънцето

събуди се в очите ми

и ме залее

с багрите на утрото.

Животът миг е        

между раждане и смърт ...

И аз се уча                         

в него да възкръсвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз ти благодаря, Албена,за топлото внимание !
  • Легна ми в сърцето стиха ти, Доче!... Благодаря ти за удоволствието!
  • Сърдечно ви благодаря, Гавраил , Марко, Станислава! Радвам се, че ме уважихте с присъствието си. Благодарности и на всички приятели, които са ме скрили в любими! Щастливо лято!
  • Поздрав!
  • Красиво и искрено !
    Поздрави !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...