vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
23 may 2007, 12:09

МИГ

  Poesía
974 0 7

МИГ

Този миг така е тънък...
Само звук и ще се скъса.
Даже въздухът застина -
леден, като в каменна градина.

Аз ще помня още дълго
този лъч така незрим,
който тайно залеза взривява,
а душите ни превръща в дим.

Погледни ме с очите на вълшебник.
Потърси ме със ръцете на слепец.
Даже скитски ветрове не могат
душата ми към твоята да спрат.
                                                           26.04.07г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vasisid (Василена Костова)
    vasisid (Василена Костова)
    Днес е най-светлият ден за българите!Честит празник на хората на словото!
    На всички вас желая здраве, успехи...и достойнство!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Поздравления!
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    "Аз ще помня още дълго
    този лъч така незрим,
    който тайно залеза взривява,
    а душите ни превръща в дим."

    Поздрави, Василена!!!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Поздравления за поезията,която сътворяваш!
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Погледни ме с очите на вълшебник.
    Потърси ме със ръцете на слепец...
    * * *
    Прекрасно стихотворение! Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0