vasisid (Василена Костова)
87 301
23 мая 2007 г., 12:09

МИГ 

  Поэзия
778 0 7

МИГ

Този миг така е тънък...
Само звук и ще се скъса.
Даже въздухът застина -
леден, като в каменна градина.

Аз ще помня още дълго
този лъч така незрим,
който тайно залеза взривява,
а душите ни превръща в дим.

Погледни ме с очите на вълшебник.
Потърси ме със ръцете на слепец.
Даже скитски ветрове не могат
душата ми към твоята да спрат.
                                                           26.04.07г

© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??