May 23, 2007, 12:09 PM

МИГ 

  Poetry
776 0 7

МИГ

Този миг така е тънък...
Само звук и ще се скъса.
Даже въздухът застина -
леден, като в каменна градина.

Аз ще помня още дълго
този лъч така незрим,
който тайно залеза взривява,
а душите ни превръща в дим.

Погледни ме с очите на вълшебник.
Потърси ме със ръцете на слепец.
Даже скитски ветрове не могат
душата ми към твоята да спрат.
                                                           26.04.07г

© Василена Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??