МИГ
МИГ
Този миг така е тънък...
Само звук и ще се скъса.
Даже въздухът застина -
леден, като в каменна градина.
Аз ще помня още дълго
този лъч така незрим,
който тайно залеза взривява,
а душите ни превръща в дим.
Погледни ме с очите на вълшебник.
Потърси ме със ръцете на слепец.
Даже скитски ветрове не могат
душата ми към твоята да спрат.
26.04.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
