21 jun 2007, 20:33

Миг

  Poesía
1.1K 0 1

                   Миг

Събудих се от себе си в твоя ден
и облякох голотата на страстта,
възкръснах като дева от еретична клада,
люлеещи талази стенат в щедра тишина...

Преминаваш през тялото ми
като огнена жътва,
фуния от вятър с мокри уста,
ръцете ти са бели реки,
извивам се без дъх в блеснали дъги...

Твойте желания са неумолими,
с тях зачевам огън в стонове любов,
прегръщаш ме топъл,
миг преди камбанния звън,
анатема изричам срещу време и сън,
сияеща политам и на теб се вричам...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...