21.06.2007 г., 20:33

Миг

1.1K 0 1

                   Миг

Събудих се от себе си в твоя ден
и облякох голотата на страстта,
възкръснах като дева от еретична клада,
люлеещи талази стенат в щедра тишина...

Преминаваш през тялото ми
като огнена жътва,
фуния от вятър с мокри уста,
ръцете ти са бели реки,
извивам се без дъх в блеснали дъги...

Твойте желания са неумолими,
с тях зачевам огън в стонове любов,
прегръщаш ме топъл,
миг преди камбанния звън,
анатема изричам срещу време и сън,
сияеща политам и на теб се вричам...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айбигел айбигел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...