21.06.2007 г., 20:33

Миг

1.1K 0 1

                   Миг

Събудих се от себе си в твоя ден
и облякох голотата на страстта,
възкръснах като дева от еретична клада,
люлеещи талази стенат в щедра тишина...

Преминаваш през тялото ми
като огнена жътва,
фуния от вятър с мокри уста,
ръцете ти са бели реки,
извивам се без дъх в блеснали дъги...

Твойте желания са неумолими,
с тях зачевам огън в стонове любов,
прегръщаш ме топъл,
миг преди камбанния звън,
анатема изричам срещу време и сън,
сияеща политам и на теб се вричам...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айбигел айбигел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...