Jun 21, 2007, 8:33 PM

Миг

  Poetry
1.1K 0 1

                   Миг

Събудих се от себе си в твоя ден
и облякох голотата на страстта,
възкръснах като дева от еретична клада,
люлеещи талази стенат в щедра тишина...

Преминаваш през тялото ми
като огнена жътва,
фуния от вятър с мокри уста,
ръцете ти са бели реки,
извивам се без дъх в блеснали дъги...

Твойте желания са неумолими,
с тях зачевам огън в стонове любов,
прегръщаш ме топъл,
миг преди камбанния звън,
анатема изричам срещу време и сън,
сияеща политам и на теб се вричам...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айбигел айбигел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...