24 sept 2014, 23:54

Миг

  Poesía » Otra
851 1 11

По тигровата кожа на брега

една изгубена вълна полази.

Мигът е миг, защото на мига 

отлита. И не може да опази

соления привкус на гъдел,

безкрайния копнеж за стон...

Без този миг брегът ще бъде

студен, порутен, мрачен дом.

Без него крехката вълна ще е

милувка, разпиляна на сълзù.

Вълна и бряг, а между тях море

от време. Миг по миг пълзи

стрелката към мига, когато

вълна и бряг ще бъдат пак едно.

 

Сред мигове, напълно непознати

откриваме и миг любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...