Миг
По тигровата кожа на брега
една изгубена вълна полази.
Мигът е миг, защото на мига
отлита. И не може да опази
соления привкус на гъдел,
безкрайния копнеж за стон...
Без този миг брегът ще бъде
студен, порутен, мрачен дом.
Без него крехката вълна ще е
милувка, разпиляна на сълзù.
Вълна и бряг, а между тях море
от време. Миг по миг пълзи
стрелката към мига, когато
вълна и бряг ще бъдат пак едно.
Сред мигове, напълно непознати
откриваме и миг любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
