По тигровата кожа на брега
една изгубена вълна полази.
Мигът е миг, защото на мига
отлита. И не може да опази
соления привкус на гъдел,
безкрайния копнеж за стон...
Без този миг брегът ще бъде
студен, порутен, мрачен дом.
Без него крехката вълна ще е
милувка, разпиляна на сълзù.
Вълна и бряг, а между тях море
от време. Миг по миг пълзи
стрелката към мига, когато
вълна и бряг ще бъдат пак едно.
Сред мигове, напълно непознати
откриваме и миг любов.
© Даниела All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
