24 сент. 2014 г., 23:54

Миг

848 1 11

По тигровата кожа на брега

една изгубена вълна полази.

Мигът е миг, защото на мига 

отлита. И не може да опази

соления привкус на гъдел,

безкрайния копнеж за стон...

Без този миг брегът ще бъде

студен, порутен, мрачен дом.

Без него крехката вълна ще е

милувка, разпиляна на сълзù.

Вълна и бряг, а между тях море

от време. Миг по миг пълзи

стрелката към мига, когато

вълна и бряг ще бъдат пак едно.

 

Сред мигове, напълно непознати

откриваме и миг любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...