20 dic 2007, 20:44

миг 

  Poesía » Otra
703 0 3

                  МИГ

 

 

    Откраднат миг от вечността,

    изпълнен с трепет и тревога,

    светът събран във длан една,

    в една сълза от небосвода.

    Тъй кратък е, щом слънцето изгрей,

    и в очите свети обич плаха,

    ти можеш днеска времето да спреш

    и да напоиш с любов земята.

    Но, нощ безкрайна сменя този ден,

    тъга, тревога слънцето закриват,

    сълзите мият твоя бряг сломен,

    и болката обагря небосвода.

   Така редуват се нощта със ден,

   и бурята - със топлина сияйна,

   откраднат миг животът е за мен,

  откраднат миг от кръговрат безкраен.

© Гълъбина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мъдро, поетично...браво и добре дошла, мила!!!
  • На мен ми хареса!
    По вече топлина сияна ти пожелавам!
  • Много хубаво,мила.Добре дощла при нас.Очакваме още по-хубави стихове.Прегръдки!
Propuestas
: ??:??