МИГ
Откраднат миг от вечността,
изпълнен с трепет и тревога,
светът събран във длан една,
в една сълза от небосвода.
Тъй кратък е, щом слънцето изгрей,
и в очите свети обич плаха,
ти можеш днеска времето да спреш
и да напоиш с любов земята.
Но, нощ безкрайна сменя този ден,
тъга, тревога слънцето закриват,
сълзите мият твоя бряг сломен,
и болката обагря небосвода.
Така редуват се нощта със ден,
и бурята - със топлина сияйна,
откраднат миг животът е за мен,
откраднат миг от кръговрат безкраен.
© Гълъбина Георгиева Todos los derechos reservados