20 dic 2007, 20:44

миг

  Poesía » Otra
984 0 3

                  МИГ

 

 

    Откраднат миг от вечността,

    изпълнен с трепет и тревога,

    светът събран във длан една,

    в една сълза от небосвода.

    Тъй кратък е, щом слънцето изгрей,

    и в очите свети обич плаха,

    ти можеш днеска времето да спреш

    и да напоиш с любов земята.

    Но, нощ безкрайна сменя този ден,

    тъга, тревога слънцето закриват,

    сълзите мият твоя бряг сломен,

    и болката обагря небосвода.

   Така редуват се нощта със ден,

   и бурята - със топлина сияйна,

   откраднат миг животът е за мен,

  откраднат миг от кръговрат безкраен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъдро, поетично...браво и добре дошла, мила!!!
  • На мен ми хареса!
    По вече топлина сияна ти пожелавам!
  • Много хубаво,мила.Добре дощла при нас.Очакваме още по-хубави стихове.Прегръдки!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...