20.12.2007 г., 20:44

миг

983 0 3

                  МИГ

 

 

    Откраднат миг от вечността,

    изпълнен с трепет и тревога,

    светът събран във длан една,

    в една сълза от небосвода.

    Тъй кратък е, щом слънцето изгрей,

    и в очите свети обич плаха,

    ти можеш днеска времето да спреш

    и да напоиш с любов земята.

    Но, нощ безкрайна сменя този ден,

    тъга, тревога слънцето закриват,

    сълзите мият твоя бряг сломен,

    и болката обагря небосвода.

   Така редуват се нощта със ден,

   и бурята - със топлина сияйна,

   откраднат миг животът е за мен,

  откраднат миг от кръговрат безкраен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдро, поетично...браво и добре дошла, мила!!!
  • На мен ми хареса!
    По вече топлина сияна ти пожелавам!
  • Много хубаво,мила.Добре дощла при нас.Очакваме още по-хубави стихове.Прегръдки!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...