Dec 20, 2007, 8:44 PM

миг

  Poetry » Other
994 0 3

                  МИГ

 

 

    Откраднат миг от вечността,

    изпълнен с трепет и тревога,

    светът събран във длан една,

    в една сълза от небосвода.

    Тъй кратък е, щом слънцето изгрей,

    и в очите свети обич плаха,

    ти можеш днеска времето да спреш

    и да напоиш с любов земята.

    Но, нощ безкрайна сменя този ден,

    тъга, тревога слънцето закриват,

    сълзите мият твоя бряг сломен,

    и болката обагря небосвода.

   Така редуват се нощта със ден,

   и бурята - със топлина сияйна,

   откраднат миг животът е за мен,

  откраднат миг от кръговрат безкраен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мъдро, поетично...браво и добре дошла, мила!!!
  • На мен ми хареса!
    По вече топлина сияна ти пожелавам!
  • Много хубаво,мила.Добре дощла при нас.Очакваме още по-хубави стихове.Прегръдки!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...