kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
20 jul 2006, 0:07  

Миг 

  Poesía
553 0 6

Ти тръгна на друга страна.

Обърна глава и замина далече –

последния мирис от твойта коса,

увяхана там, до нежното цвете.

 

Но, помниш ли цветето?

С него закичена,

лудя ти по усойните

горски поляни,

красива и горда,

силно обичана,

самотна и бледа

с коси разпиляни.

 

Ти беше сама.

Ти даже не знаеше,

че силно желаех

твоите длани,

до сухите устни,

мои, напукани,

да тръпнат полека

от страст приласкани.

 

Ти беше сама,

но в миг се обърна –

усетила погледа мой,

потрепера,

смути се,

пристъпи

с очи ме обгърна

и втикна полека

цветчето в ревера.

 

Тогава подскочи,

засмя се

и “литна”–

подобно на хала

край мене премина,

развяла косите,

поспря се за малко,

помаха с ръка...

И си замина.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • красиво
    макар и само миг
  • Не ми разваляй впечатленията от стиха, Краси, с тия думички от коментара ти - "хватки" и "забиване". Тъкмо човек ти се възхити и разваляш всичко.
  • Как можа да не И кажеш всичко това, когато е била сама? Защо си я оставил да си тръгне? Трябва да е било любов. Седя и се питам и все не разбирам, защо чакаме нещо цял живот с цената да го загубим после.Много хубав стих...
  • красив миг и тъжен. хубаво поднесен!
  • Не издребнявам, тези неща не са важни, но различните оценки не са мои.
  • Е, Краси, такава красота си ни поднесъл.
    Дано да е истина... и халите да се връщат.
    Наистина е великолепно.
Propuestas
: ??:??