20 jun 2008, 6:44

миг преди да се разсъмна

772 0 13
Само миг преди да се разсъмна -
имах те, и по клепките блести
сянката на твоето обичане,
а недоимането ти във мен боли.
Само в сън докосването истинско
лъкатуши в спомен от звезди,
океаните с моретата прелива
за да стигнат бряг от светлини.
Там, където дните от очакване
в бреговете си събират спомени,
закопнели ласки гонят ветровете
и се сливат в сянка от мъгли.
Само там. В небе от спомени.
Имам теб и своя пристан тих.
В мигове преди да се разсъмна
във зора от светъл, нежен стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е!
  • Типът ти поетика, тематики и стихове не са от тези, които ми импонират най-много, но не мога да не призная умението ти и красотата им!
    Харесва ми!
    Поздрави, Джейни!
  • Джейниии! Стига деее! Недей така, че ми става мъчно... За мен такива понятия като- "небе от спомени" не съществуват. Това е утопия. Не искам да живеем с нея! Мамка му!
  • Но го имаш...Хубаво...
  • Прегръщам твоят нежен и поетичен свят!Прекрасна си!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....