миг преди да се разсъмна
Само миг преди да се разсъмна -
имах те, и по клепките блести
сянката на твоето обичане,
а недоимането ти във мен боли.
Само в сън докосването истинско
лъкатуши в спомен от звезди,
океаните с моретата прелива
за да стигнат бряг от светлини.
Там, където дните от очакване
в бреговете си събират спомени,
закопнели ласки гонят ветровете
и се сливат в сянка от мъгли.
Само там. В небе от спомени.
Имам теб и своя пристан тих.
В мигове преди да се разсъмна
във зора от светъл, нежен стих.
имах те, и по клепките блести
сянката на твоето обичане,
а недоимането ти във мен боли.
Само в сън докосването истинско
лъкатуши в спомен от звезди,
океаните с моретата прелива
за да стигнат бряг от светлини.
Там, където дните от очакване
в бреговете си събират спомени,
закопнели ласки гонят ветровете
и се сливат в сянка от мъгли.
Само там. В небе от спомени.
Имам теб и своя пристан тих.
В мигове преди да се разсъмна
във зора от светъл, нежен стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
