Jun 20, 2008, 6:44 AM

миг преди да се разсъмна

Poetry » Love

769 0 13

Само миг преди да се разсъмна -
имах те, и по клепките блести
сянката на твоето обичане,
а недоимането ти във мен боли.
Само в сън докосването истинско
лъкатуши в спомен от звезди,
океаните с моретата прелива
за да стигнат бряг от светлини.
Там, където дните от очакване
в бреговете си събират спомени,
закопнели ласки гонят ветровете
и се сливат в сянка от мъгли.
Само там. В небе от спомени.
Имам теб и своя пристан тих.
В мигове преди да се разсъмна
във зора от светъл, нежен стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Прекрасно е!

2008-06-21T12:36:22+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Типът ти поетика, тематики и стихове не са от тези, които ми импонират най-много, но не мога да не призная умението ти и красотата им!
Харесва ми!
Поздрави, Джейни!

2008-06-21T10:20:54+03:00
ria (Гергана Иванова)

Джейниии! Стига деее! Недей така, че ми става мъчно... За мен такива понятия като- "небе от спомени" не съществуват. Това е утопия. Не искам да живеем с нея! Мамка му!

2008-06-20T20:01:09+03:00
враната (Маргарита Василева)

Но го имаш...Хубаво...

2008-06-20T17:02:02+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Прегръщам твоят нежен и поетичен свят!Прекрасна си!

2008-06-20T12:37:55+03:00