Миг преди желана вечност
Мечтите ми затворени във тясна клетка
все още тъй опитомени си седят,
но сЪлзите, умиващи стоманените им решетки,
като бодлива тел страните ми дерат.
И само нощем, само тук и насаме
аз пускам ги от клетката свободни
и гледам белите разперени криле,
чертаещи си собствените мигове съдбовни.
Ала едно и също всеки път се случва-
съдират се крилете по бодливата преграда
и голи кости съдбата пак безмилостно заключва -
миг преди желана вечност - обречен е отново на забрава!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
... весел човек съм по принцип,но когато срещна разочарование,го описвам...все още трудно описвам веселите моменти 
