Миг преди желана вечност
Мечтите ми затворени във тясна клетка
все още тъй опитомени си седят,
но сЪлзите, умиващи стоманените им решетки,
като бодлива тел страните ми дерат.
И само нощем, само тук и насаме
аз пускам ги от клетката свободни
и гледам белите разперени криле,
чертаещи си собствените мигове съдбовни.
Ала едно и също всеки път се случва-
съдират се крилете по бодливата преграда
и голи кости съдбата пак безмилостно заключва -
миг преди желана вечност - обречен е отново на забрава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
... весел човек съм по принцип,но когато срещна разочарование,го описвам...все още трудно описвам веселите моменти 
