the_ex_girlfriend (Даниела )
19 42
Mar 25, 2010, 10:37 PM

Миг преди желана вечност 

  Poetry » White poetry
1151 0 3

Мечтите ми затворени във тясна клетка

все още тъй опитомени си седят,

но сЪлзите, умиващи стоманените им решетки,

като бодлива тел страните ми дерат.

 

И само нощем, само тук и насаме

аз пускам ги от клетката свободни

и гледам белите разперени криле,

чертаещи си собствените мигове съдбовни.

 

Ала едно и също всеки път се случва-

съдират се крилете по бодливата преграда

и голи кости съдбата пак безмилостно заключва -

миг преди желана вечност - обречен е отново на забрава!

 

 

 

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • няма постоянно усмихнати хора... има хора, които се преструват на такива... герой е онзи, който не се срамува да покаже чувствата си... браво!
  • Не съм толкова мрачна и депресирана личност,колкото изглежда ... весел човек съм по принцип,но когато срещна разочарование,го описвам...все още трудно описвам веселите моменти
  • Ей, ей, не така!Я вдигни очички! И тази представка "екс"...за вино е добра, но иначе...Just happy ти прилича повече!
Random works
: ??:??