25.03.2010 г., 22:37 ч.
Миг преди желана вечност
Мечтите ми затворени във тясна клетка
все още тъй опитомени си седят,
но сЪлзите, умиващи стоманените им решетки,
като бодлива тел страните ми дерат.
И само нощем, само тук и насаме
аз пускам ги от клетката свободни
и гледам белите разперени криле,
чертаещи си собствените мигове съдбовни.
Ала едно и също всеки път се случва-
съдират се крилете по бодливата преграда
и голи кости съдбата пак безмилостно заключва -
миг преди желана вечност - обречен е отново на забрава!
все още тъй опитомени си седят,
но сЪлзите, умиващи стоманените им решетки,
като бодлива тел страните ми дерат.
И само нощем, само тук и насаме
аз пускам ги от клетката свободни
и гледам белите разперени криле,
чертаещи си собствените мигове съдбовни.
Ала едно и също всеки път се случва-
съдират се крилете по бодливата преграда
и голи кости съдбата пак безмилостно заключва -
миг преди желана вечност - обречен е отново на забрава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Даниела Всички права запазени
Предложения
-
-
Не с очите, с които те виждaм, те гледa твоят вечно нaмръщен съпруг - бялa свaтбенa сянкa от леснa п...
-
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
-
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
