19 ene 2008, 11:17

Мигове 

  Poesía » Filosófica
715 0 17
Като камбанен звън, притеглен от въжета,
се спускат дни до бяло нажежени,
в ръба на времето разсечени небета
се лутат из пространства разпилени.
Из мъртвите космически полета,
населени с луни от кръв раздалечени,
с безсмислен хъс се бият боговете
в безплодна стръв окаляни, засуетени.
А на Земята, пийнали, мъжете
разсичат времето на мигове разпределени,
Сизифови души, кристални силуети,
търкалят времето до бяло разжарено. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??