perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
19 ene 2008, 11:17

Мигове 

  Poesía » Filosófica
655 0 17

Като камбанен звън, притеглен от въжета,

се спускат дни до бяло нажежени,

в ръба на времето разсечени небета

се лутат из пространства разпилени.

 

Из мъртвите космически полета,

населени с луни от кръв раздалечени,

с безсмислен хъс се бият боговете

в безплодна стръв окаляни, засуетени.

 

А на Земята, пийнали, мъжете

разсичат времето на мигове разпределени,

Сизифови души, кристални силуети,

търкалят времето до бяло разжарено.

 

Като камбанен звън, притеглен от въжета,

се спускат нощи сред пространства пресушени,

а в звездни купове, сред кървави планети,

умират и се раждат мигове разполовени.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??