perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
19.01.2008 г., 11:17 ч.

Мигове 

  Поезия » Философска
652 0 17

Като камбанен звън, притеглен от въжета,

се спускат дни до бяло нажежени,

в ръба на времето разсечени небета

се лутат из пространства разпилени.

 

Из мъртвите космически полета,

населени с луни от кръв раздалечени,

с безсмислен хъс се бият боговете

в безплодна стръв окаляни, засуетени.

 

А на Земята, пийнали, мъжете

разсичат времето на мигове разпределени,

Сизифови души, кристални силуети,

търкалят времето до бяло разжарено.

 

Като камбанен звън, притеглен от въжета,

се спускат нощи сред пространства пресушени,

а в звездни купове, сред кървави планети,

умират и се раждат мигове разполовени.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??