perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
Jan 19, 2008, 11:17 AM

Мигове 

  Poetry » Phylosophy
654 0 17

Като камбанен звън, притеглен от въжета,

се спускат дни до бяло нажежени,

в ръба на времето разсечени небета

се лутат из пространства разпилени.

 

Из мъртвите космически полета,

населени с луни от кръв раздалечени,

с безсмислен хъс се бият боговете

в безплодна стръв окаляни, засуетени.

 

А на Земята, пийнали, мъжете

разсичат времето на мигове разпределени,

Сизифови души, кристални силуети,

търкалят времето до бяло разжарено.

 

Като камбанен звън, притеглен от въжета,

се спускат нощи сред пространства пресушени,

а в звездни купове, сред кървави планети,

умират и се раждат мигове разполовени.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??