15 ene 2009, 8:38  

Добротата не е всесилна

  Poesía » Otra
914 0 16

 

Търпях. И все опитвах със добро –

(Нали така съветват мъдреците?)

Но ти на страстите остана роб,

да оцениш дори не се опита.

 

Разцепи се земята между нас

и времето застана помежду ни.

Сега изпитвам мъничко вина,

че свършиха и в мен добрите думи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре казано!
    Поздрав!
  • Здравей, Анета!
    Здравей, ЧАР!
    Мило ми е, че ме четете.
    Благодаря!
  • Пожелавам ти наниз от такива мигове!

    Може...
  • !!!
    О, страхотен стих, Ели!
    Като изповед.
    Поздравления!
  • Всички коментари показват едно задълбочено вникване в съдържанието и в идеята на текста. И толкова ценни мисли откривам!
    Благодаря ви, приятели.
    Не се притеснявайте да ми кажете нещо, което не ви допада или ви смущава.
    Винаги се вслушвам и го считам за уважение към личността ми.
    Пожелавам на всички добро настроение и вдъхновение!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...