15 янв. 2009 г., 08:38  

Добротата не е всесилна

921 0 16

 

Търпях. И все опитвах със добро –

(Нали така съветват мъдреците?)

Но ти на страстите остана роб,

да оцениш дори не се опита.

 

Разцепи се земята между нас

и времето застана помежду ни.

Сега изпитвам мъничко вина,

че свършиха и в мен добрите думи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре казано!
    Поздрав!
  • Здравей, Анета!
    Здравей, ЧАР!
    Мило ми е, че ме четете.
    Благодаря!
  • Пожелавам ти наниз от такива мигове!

    Може...
  • !!!
    О, страхотен стих, Ели!
    Като изповед.
    Поздравления!
  • Всички коментари показват едно задълбочено вникване в съдържанието и в идеята на текста. И толкова ценни мисли откривам!
    Благодаря ви, приятели.
    Не се притеснявайте да ми кажете нещо, което не ви допада или ви смущава.
    Винаги се вслушвам и го считам за уважение към личността ми.
    Пожелавам на всички добро настроение и вдъхновение!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...