Jan 15, 2009, 8:38 AM  

Добротата не е всесилна

  Poetry » Other
916 0 16

 

Търпях. И все опитвах със добро –

(Нали така съветват мъдреците?)

Но ти на страстите остана роб,

да оцениш дори не се опита.

 

Разцепи се земята между нас

и времето застана помежду ни.

Сега изпитвам мъничко вина,

че свършиха и в мен добрите думи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добре казано!
    Поздрав!
  • Здравей, Анета!
    Здравей, ЧАР!
    Мило ми е, че ме четете.
    Благодаря!
  • Пожелавам ти наниз от такива мигове!

    Може...
  • !!!
    О, страхотен стих, Ели!
    Като изповед.
    Поздравления!
  • Всички коментари показват едно задълбочено вникване в съдържанието и в идеята на текста. И толкова ценни мисли откривам!
    Благодаря ви, приятели.
    Не се притеснявайте да ми кажете нещо, което не ви допада или ви смущава.
    Винаги се вслушвам и го считам за уважение към личността ми.
    Пожелавам на всички добро настроение и вдъхновение!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...