Мигът, в който с теб се разминахме
Мигът, в който с теб се разминахме, още ме гложди.
Спомням си как потъмня синевата, а рибите бяха тревожни.
Спомням си също пръстенът, неподарен ти от мен, който не сложи.
Стихна вятърът веещ непокорно безсмъртните твои коси.
Открих мъртъв славея, пеещ в небесните клони, за да ме възкреси.
Дим от стърнище, запалено в поле без звезди, се издигна лъкатушно нагоре.
Нямах вече за нищо мотив и останах силует мълчалив сред пустиня от хора...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
