Мигът, в който с теб се разминахме
Мигът, в който с теб се разминахме, още ме гложди.
Спомням си как потъмня синевата, а рибите бяха тревожни.
Спомням си също пръстенът, неподарен ти от мен, който не сложи.
Стихна вятърът веещ непокорно безсмъртните твои коси.
Открих мъртъв славея, пеещ в небесните клони, за да ме възкреси.
Дим от стърнище, запалено в поле без звезди, се издигна лъкатушно нагоре.
Нямах вече за нищо мотив и останах силует мълчалив сред пустиня от хора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
