Милост

23 abr 2014, 20:24

Poesía » Filosófica

499 0 1

Оковани от времето, гнием в свобода,

в съседство животът дълбае ни гроба.

В простата прелест на четири сезона,

сълзите от щастие са вкусна отрова.

Пастта человешка, липсва ù ситост,

липсва ù тежест на думите плитки.
Глозгай душата до кости, не спирай,
пръстта ще попие плътта ти от милост.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-05-10T12:19:15+03:00

Напълно в унисон с моите чувства.