Милост

23 abr 2014, 20:24

Poesía » Filosófica

565 0 1

Оковани от времето, гнием в свобода,
в съседство животът дълбае ни гроба.
В простата прелест на четири сезона,
сълзите от щастие са вкусна отрова.
Пастта человешка, липсва ù ситост,
липсва ù тежест на думите плитки.
Глозгай душата до кости, не спирай,
пръстта ще попие плътта ти от милост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Милост

Искате да прочетете повече?

Propuestas