Apr 23, 2014, 8:24 PM

Милост 

  Poetry » Phylosophy
498 0 1

Оковани от времето, гнием в свобода,

в съседство животът дълбае ни гроба.

В простата прелест на четири сезона,

сълзите от щастие са вкусна отрова.

Пастта человешка, липсва ù ситост,

липсва ù тежест на думите плитки.
Глозгай душата до кости, не спирай,
пръстта ще попие плътта ти от милост. 

 

 


 

© Иван Ценов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??