Оковани от времето, гнием в свобода,
в съседство животът дълбае ни гроба.
В простата прелест на четири сезона,
сълзите от щастие са вкусна отрова.
Пастта человешка, липсва ù ситост,
липсва ù тежест на думите плитки.
Глозгай душата до кости, не спирай,
пръстта ще попие плътта ти от милост.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up