Милост

23.04.2014 г., 20:24 ч.

Поезия » Философска

500 0 1

Оковани от времето, гнием в свобода,

в съседство животът дълбае ни гроба.

В простата прелест на четири сезона,

сълзите от щастие са вкусна отрова.

Пастта человешка, липсва ù ситост,

липсва ù тежест на думите плитки.
Глозгай душата до кости, не спирай,
пръстта ще попие плътта ти от милост.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-05-10T12:19:15+03:00

Напълно в унисон с моите чувства.