3 feb 2018, 18:56

Милост

Poesía » Verso libre

503 2 3

В неподвижната, хладна,

между нас тишина
тегне крехко пространство.
Виж тази рана,
тази скършена клонка,
как е меко обгърната
в мохерен скреж!
Вътре в пъпките свети
люляков цвят.
Той не знае рикошета
на думите.
Замълчи!
Всяка дума е
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти.
Всяка дума е ледна
висулка...
Замълчи!
Да опазим сърцето
на лятото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765 (Ани Монева)

"Всяка дума е
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти."
Хареса ми.

2018-02-04T10:55:13+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубаво е!

2018-02-03T21:59:18+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинално и въздействащо! Поздрав Миглена!

2018-02-03T21:37:20+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0