Feb 3, 2018, 6:56 PM
Милост
В неподвижната, хладна,
между нас тишина
тегне крехко пространство.
Виж тази рана,
тази скършена клонка,
как е меко обгърната
в мохерен скреж!
Вътре в пъпките свети
люляков цвят.
Той не знае рикошета
на думите.
Замълчи!
Всяка дума е
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти.
Всяка дума е ледна
висулка...
Замълчи!
Да опазим сърцето
на лятото!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво е!
-
Оригинално и въздействащо! Поздрав Миглена!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти."
Хареса ми.