3 февр. 2018 г., 18:56

Милост 

  Поэзия » Свободный стих
314 2 3

В неподвижната, хладна, 

между нас тишина 
тегне крехко пространство. 
Виж тази рана, 
тази скършена клонка, 
как е меко обгърната 
в мохерен скреж! 
Вътре в пъпките свети
люляков цвят. 
Той не знае рикошета
на думите. 
Замълчи! 
Всяка дума е
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти.
Всяка дума е ледна
висулка... 
Замълчи! 
Да опазим сърцето 
на лятото!

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??