Милост
В неподвижната, хладна,
между нас тишина
тегне крехко пространство.
Виж тази рана,
тази скършена клонка,
как е меко обгърната
в мохерен скреж!
Вътре в пъпките свети
люляков цвят.
Той не знае рикошета
на думите.
Замълчи!
Всяка дума е
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти.
Всяка дума е ледна
висулка...
Замълчи!
Да опазим сърцето
на лятото!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
