3 февр. 2018 г., 18:56

Милост

Поэзия » Свободный стих

502 2 3

В неподвижната, хладна,

между нас тишина
тегне крехко пространство.
Виж тази рана,
тази скършена клонка,
как е меко обгърната
в мохерен скреж!
Вътре в пъпките свети
люляков цвят.
Той не знае рикошета
на думите.
Замълчи!
Всяка дума е
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти.
Всяка дума е ледна
висулка...
Замълчи!
Да опазим сърцето
на лятото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anita765 (Ани Монева)

"Всяка дума е
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти."
Хареса ми.

2018-02-04T10:55:13+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубаво е!

2018-02-03T21:59:18+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинално и въздействащо! Поздрав Миглена!

2018-02-03T21:37:20+02:00

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0