В неподвижната, хладна,
между нас тишина
тегне крехко пространство.
Виж тази рана,
тази скършена клонка,
как е меко обгърната
в мохерен скреж!
Вътре в пъпките свети
люляков цвят.
Той не знае рикошета
на думите.
Замълчи!
Всяка дума е
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти.
Всяка дума е ледна
висулка...
Замълчи!
Да опазим сърцето
на лятото!
© Миглена Цветкова Всички права запазени
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти."
Хареса ми.