3.02.2018 г., 18:56 ч.

Милост 

  Поезия » Свободен стих
316 2 3

В неподвижната, хладна, 

между нас тишина 
тегне крехко пространство. 
Виж тази рана, 
тази скършена клонка, 
как е меко обгърната 
в мохерен скреж! 
Вътре в пъпките свети
люляков цвят. 
Той не знае рикошета
на думите. 
Замълчи! 
Всяка дума е
звук на стъкла –
натрошени протегнати
пръсти.
Всяка дума е ледна
висулка... 
Замълчи! 
Да опазим сърцето 
на лятото!

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??