12 sept 2020, 15:26  

Милост 

  Poesía
309 0 2

Радостта ми да е тиха,

че боговете може да завидят.

От невидимата сила

боя се, тръпна цяла, прося милост.

 

Живея в някакъв мираж

от сънища и думи, любов и грях...

Пита жената в мен от кал -

Обичах ли те аз, обичана ли бях.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??