12 сент. 2020 г., 15:26  

Милост 

  Поэзия
431 0 2

Радостта ми да е тиха,

че боговете може да завидят.

От невидимата сила

боя се, тръпна цяла, прося милост.

 

Живея в някакъв мираж

от сънища и думи, любов и грях...

Пита жената в мен от кал -

Обичах ли те аз, обичана ли бях.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??