Sep 12, 2020, 3:26 PM  

Милост 

  Poetry
313 0 2

Радостта ми да е тиха,

че боговете може да завидят.

От невидимата сила

боя се, тръпна цяла, прося милост.

 

Живея в някакъв мираж

от сънища и думи, любов и грях...

Пита жената в мен от кал -

Обичах ли те аз, обичана ли бях.

© Вяра Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??